Американската асоциация на звукозаписната индустрия (RIAA) ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 2008 УЖ заяви, че ще преустанови преследването на хора, които нелегално теглят музика, а ще се фокусира върху борбата с провайдърите, които допускат разпространението...
НО ГОРНИЯТ ФАКТ СКАНДАЛНО НЕ СЕ ВПИСВА В ТАЗИ ДЕКЛАРАЦИЯ!
ПО-СКАНДАЛНОТО В СЪЩАТА ТАЗИ ДЕКЛАРАЦИЯ ОБАЧЕ Е СЪВСЕМ ДРУГО.
ТЯ Е ЯВЕН И АРОГАНТЕН ОПИТ ДА БЪДЕ НАРУШЕНА НЕУТРАЛНОСТТА НА ИНТЕРНЕТ КАТО ПРЕНОСНА СРЕДА И ДА МУ БЪДАТ ВМЕНЕНИ СЪВСЕМ ДРУГИ - ШПИОНСКИ, ЛОБИСТКИ И ВОАЙОРСКИ - ФУНКЦИИ !
ФИЛТРИРАНЕТО НА СЪДЪРЖАНИЕ, СЛЕДЕНЕТО НА ОБМЕНА И ЗАПИСВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО НА ТАКИВА ДАННИ ЗА КЛИЕНТИТЕ ОТ СТРАНА НА ПРОВАЙДЪРИТЕ БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД ЗА КОНКРЕТЕН ЗАПОДОЗРЯН В ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИНДИВИД, ОЧЕВИДНО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЧНО СЪЩОТО, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА И ОБИСКЪТ ОТ ПОЛИЦИЯТА БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД - НАРУШАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И СВОБОДАТА НА ВСЕКИ ОТ НАС!
ВМЕСТО САМИТЕ ЗВУКОЗАПИСНИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ РАЗВЛЕКАТЕЛНИ ИНДУСТРИИ ДА РАЗВИЯТ И АДАПТИРАТ БИЗНЕС-МОДЕЛИТЕ СИ КЪМ НОВАТА ИНТЕРНЕТ ЕПОХА, ТЕ СЕ МЪЧАТ ДА ВМЕНЯТ СОБСТВЕНАТА СИ ЗАКОСТЕНЯЛОСТ И ЛИПСА НА РАЗВИТИЕ КАТО ВИНА НА ВСИЧКИ НАОКОЛО - КАКТО ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ТАКА И ПРОВАЙДЪРИТЕ...
ОЩЕ ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ СА ГО ПРИЛАГАЛИ - ДЕЙСТВА БЕЗОТКАЗНО: "РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ"!
И ВСЕКИ ДА СЕ СПАСЯВА ПОЕДИНИЧНО...
============
20 юни 2009
Присъди за споделяне на файлове в интернет:
08.11.2005 Жителят на Хонгконг Чан Най-минг е първият осъден. Съдът е постановил три месеца затвор за това, че е използвал BitTorrent - една от най-известните програми - за споделяне на файлове в световната мрежа.
19.06.2009 32-годишната Джейми Томас-Расет е осъдена в дело за споделяна на музика. Това е вторият път, когато музикални компании завеждат иск срещу многодетната майка. Сред тях са "Сони", BMI, "Юнивърсъл" и "Уорнър мюзик". Първото дело завършило без присъда.
Около 30 хил. подобни дела САМО В САЩ очакват да влязат в съдебната зала. Музикалните компании казват, че се опитват да пресекат незаконното споделяне на музика, което ощетява изпълнителите. Те винят интернет пиратството за спада в продажбите си през последните години.
Извинете, че цитирам себе си... но:
ВМЕСТО САМИТЕ ЗВУКОЗАПИСНИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ РАЗВЛЕКАТЕЛНИ ИНДУСТРИИ ДА РАЗВИЯТ И АДАПТИРАТ БИЗНЕС-МОДЕЛИТЕ СИ КЪМ НОВАТА ИНТЕРНЕТ ЕПОХА, ТЕ СЕ МЪЧАТ ДА ВМЕНЯТ СОБСТВЕНАТА СИ ЗАКОСТЕНЯЛОСТ И ЛИПСА НА РАЗВИТИЕ КАТО ВИНА НА ВСИЧКИ НАОКОЛО - КАКТО НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ТАКА И НА ПРОВАЙДЪРИТЕ !!!
И СЕ ОПИТВАТ - ДОСТА УСПЕШНО - ДА ВПРЕГНАТ В СВОИТЕ ЛОБИСТКИ НАПЪНИ ДЪРЖАВИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ В ЦЕЛИЯ СВЯТ ДА ИМ ПОМАГАТ.
Нямам нищо против авторските права и тяхното спазване. Но да предложиш те да са валидни 70-100 години след смъртта на автора на произведението... това е вече върхът!
===========
В Китай може да се намери едно лице в база от 10 милиона фотографии за по-малко от една секунда... като излизат и снимки от преди 20 години - доказателство, че технологията може да намери лице дори когато се е променило значително с времето.
Там това се прави чрез програма за лицево разпознаване "Identity Solutions" на L-1 (голяма американска компания в областта на сигурността, която произвежда паспорти и биометрични системи за сигурност за правителството на Съединените щати).
... силната (не само китайска) държава на наблюдението вече се строи с американски и европейски технологии:
- Гражданите ще бъдат наблюдавани през цялото денонощие чрез свързани в мрежа камери и непряк мониторинг чрез компютри.
- Телефонните им (ни) разговори ще бъдат подслушвани и следени от цифрови технологии за разпознаване на реч.
- Достъпът им (ни) до интернет ще бъде агресивно орязван от небезизвестната система за онлайн контрол, наречена "Големия Файъруол" (Firewall - буквално: огнена стена) - система или програма за наблюдение на входящи и изходящи запитвания в интернет.
- Движението им (ни) ще бъде проследявано чрез карти за самоличност, снабдени с компютърен чип, който може да бъде сканиран от компютър, както и със снимка, която ще може да бъде моментално качена в базата данни на полицията и свързана с личните данни на притежателя.
- Всички тези средства ще бъдат свързани в обща, огромна база данни от имена, снимки, информация за местопребиваване, трудова история и биометрични данни, в която да може да се търси за всеки човек.
НЕ ЗВУЧИ ЛИ ТВЪРДЕ ПОЗНАТО ???
"
През февруари 2006г. подкомисия на Конгреса проведе заседание на тема "Интернет в Китай – оръдие за свобода или потисничество?"
Призовани бяха
- Google (затова че направи специална търсачка за Китай, която блокира "деликатни" - според китайските власти - материали),
- Cisco (затова че доставя техника за китайския Голям Файъроул),
- Microsoft (за затварянето на политически блогове по искане на Пекин) и
- Yahoo (затова че изпълни исканията да предаде информация от регистрирани електронни пощи, което доведе до арест и затвор за влиятелен китайски журналист, както и за дисидент, критикувал корумпирани чиновници в групи за дискусии в интернет).
Въпросът беше повдигнат и по време на последните размирици в Тибет, когато стана ясно, че и MSN и Yahoo за малко са качили фотографиите на "най-търсените" демонстранти от Тибет на китайските си новинарските портали."
ЗАБЕЛЕЖКА: През октомври МИНАЛАТА 2008 ГОДИНА ИЗБУХНА СКАНДАЛЪТ С ПОДСЛУШВАНЕТО, ФИЛТРИРАНЕТО И ЗАПИСВАНЕТО В КИТАЙСКИЯ СКАЙП... ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТО ОТ Президента на "Скайп" Джош Силвърман: ВИЖТЕ ТУК
"Във всички тези случаи, американските компании имат една и съща защита: изпълнението на драконовските изисквания за предоставяне на информация за клиенти и за цензуриране на материали, за жалост, е цената на бизнеса в Китай. Някои като Google твърдят, че въпреки ограничаването на достъпа до интернет, допринасят за увеличаването на свободите в Китай като цяло. Тези твърдения замазват много по-големия скандал за това какво всъщност се случва: западни инвеститори масово навлизат в страната, вероятно като нарушават законите, с единствената цел да помогнат на Комунистическата партия да похарчи милиарди долари, изграждайки Полицейската държава 2.0. Това не е злополучната цена на бизнеса в Китай: това е целта на бизнеса в Китай. "Елате да ни помогнете в шпионирането!", каза китайското правителство на света. И водещите технологични компании в света нетърпеливо откликват на този призив.
Както писа New York Times, предлагането на улеснения и съдействие за Пекин се превърна в инвестиционен разцвет за американските компании. Honeywell работи с китайската полиция, за да "инсталира сложна компютърна система за наблюдение, която да анализира материали от вътрешни и външни камери в един от най-населените райони на Пекин." General Electric предоставя на пекинската полиция система за сигурност, която контролира "хиляди видео камери едновременно и праща автоматични съобщения за подозрителни или бързо движещи се обекти, като тичащи хора." IBM в същото време инсталира своята "Умна система за наблюдение" в столицата, което е друга система за свързване на видео камери и търсене на проблеми, докато United Technologies е в Гуанджоу и помага за инсталирането на "мрежа от 2000 камери в един единствен голям квартал – първа стъпка към мрежа, покриваща целия град с 250 хиляди камери, които трябва да бъдат поставени преди Азиатските игри през 2010 г." До следващата година пазарът на продукти за вътрешната сигурност на Китай ще бъде на стойност около 33 милиарда долара – приблизително толкова Конгресът отдели за реконструкцията на Ирак.
Един от първите хора, които алармираха за подобрената полицейска държава на Китай, беше британският изследовател Грег Уолтън (Greg Walton). През 2000г. Уолтън беше нает от уважаваната организация за защита на човешките права "Права и демокрация“ (Rights & Democracy) да изследва начините, по които силите за сигурност на Китай впрягат оръдията на Информационната ера, за да ограничават свободата на словото и да наблюдават политическите активисти. Изготвеният от него доклад беше озаглавен "Китайският Златен щит: Корпорации и развитие на технологията за следене в Китайската народна република." В него беше разобличен начинът, по който компании като Nortel и Cisco помагат на китайското правителство да конструира "гигантска база данни в интернет, заедно с всепокриваща мрежа за наблюдение – включваща разпознаване на реч и на лица, камери за централно наблюдение, смарт карти, кредитна история и технологии за наблюдение на интернет трафика."
Докладът на Уолтън имаше отражение, но не и такова, на каквото той се е надявал.
Разкритията, че Китай конструира гигантска дигитална база данни с възможности за наблюдение на гражданите по улиците или в интернет, за подслушване на разговорите им и за следене на покупките им, не предизвикаха нито шок, нито гняв. Вместо това, казва Уолтън, документът беше "разровен за идеи" от американското правителство, както и от частни компании, които се надяват да грабнат част от внезапно процъфтяващия пазар за шпионски инструменти. За Уолтън най-смразяващият момент идва, когато Министерството на отбраната се опитва да инсталира система, наречена Тотално информационно съзнание, и да изгради "виртуална, централизирана мащабна база данни", която ще съдържа постоянно обновявани досиета за всеки гражданин с информация от банкови операции, кредитни карти, библиотеки и телефонни обаждания, както и кадри от камери за наблюдение. "Беше съвсем приличащо на това, за което заклеймяват Китай", казва Уолтън.
Един от хората, най-агресивно изразяващи желанието си да бъдат част от този нов разцвет в областта на сигурността, беше Джоузеф Атик, вече директор в L-1. Името, което той избира за своя план да интегрира програма за лицево разпознаване в мащабната мрежа за сигурност, е неловко близо до името на системата за наблюдение, изграждана в Китай: "Операция Благороден щит."
С правата получени от Патриотичния закон (Patriot Act), много от мечтите на хора като Атик вече са приложени у дома. Ню Йорк, Чикаго, Ванишнгтон – всички тези градове експериментират със свързването на камери за наблюдение в една единствена система, покриваща целия град. Употребата на камери за наблюдение от полицията по време на мирни демонстрации вече е практика, а събраните снимки могат да бъдат анализирани за "лицеви отпечатъци", след което да бъдат сравнени със записаните в постоянно увеличаващата се база от фотографии. Въпреки че идеята за Тоталното информационно съзнание беше изоставена, след като плановете станаха известни в обществото, по големи части от проекта все още се работи с участието на частни компании за анализ на данни, които събират безпрецедентни количества информация за всичко от ровене в интернет до наемане на коли и след това я продават на правителството.
С подобни усилия западните демокрации предоставят на китайските управници нещо още по-ценно от технология за наблюдение: възможността да твърдят, че са точно като нас. Liu Zhengrong, високопоставен чиновник, отговарящ за интернет политиката на Китай, защити "Златния щит" и други репресивни мерки като цитира Патриотичния закон и масираните операции на ФБР по анализ на електронна поща. "Ясно е, че легалните власти на всяка страна следят от близо разпространението на нелегална информация", казва той. "Забелязахме, че Съединените щати вършат доста добра работа на този фронт. " Lin Jiang Huai, който ръководи China Information Security Technology, отдава на Америка заслугата за идеята си да продава биометрични документи и други инструменти за наблюдение на китайската полиция. "Буш ми помогна да изградя своята визия", казва той. По подобен начин, когато бъдат предизвикани с факта, че се появяват по три броя камери между две пресечки в Шенжен и Гуанджоу, китайските компании отговарят, че моделът им не е източногерманското Щази, а съвременен Лондон.
Четвъртата поправка на американската Конституция, която забранява незаконно преследване и задържане, е направена, точно защото хората, които са я мислили, са разбирали, че властта да дебнеш е пристрастяваща. Дори и да вярваме на добрите намерения на хората, които се навират навсякъде, характерът на всяко правителство може рязко да се сменя – точно затова Конституцията слага граници на инструментите, които всяко правителство има на разположение. Но хората, променили конституцията не са могли никак да си представят комерсиалните напрежения на днешния свят. Глобалният бизнес с продукти за националната сигурност сега се оценява на 200 милиарда долара – повече, отколкото Холивуд и музикалната индустрия взети заедно. Всеки сектор с такива размери неизменно набира сила. Трябва да бъдат намерени нови пазари – което в бизнеса на Big Brother означава безкрайна процесия нови врагове и нови спешни случаи: престъпност, имиграция, тероризъм.
Китай започва да прилича на нас по много видими начини ... и ние по-малко видимо ставаме като Китай (мъчения, подслушване без съдебно разрешение, безсрочно задържане, макар и не още до мащабите на Китай).
Най-смущаващото около китайската държава на наблюдението е усещането за нещо познато. Когато се регистрирам в Шератон в Шенжен, например, всичко изглежда като всеки друг хотел от висок клас – само лобито е малко по-модерно и лъчезарният служител не само ми поглежда паспорта, ами го и сканира.
"Копие ли правите?", питам аз.
"Не, не", отзивчиво отвръща той. "Само изпращаме копие на полицията."
Горе в стаята ми интернет страницата, която се отваря на компютъра ми, изглежда като всеки друг хотелски интернет портал - само че не ми разрешава да влизам в сайтове за човешки и трудови права, за които знам, че работят. По телевизията има CNN International, но със странни редакции и очевидно цензуриращи прекъсвания. Телефонът ми хваща силен сигнал от мрежата на China Mobile. Няколко месеца по-рано в Давос, Швейцария, изпълнителният директор на China Mobile се перчеше пред тълпа директори от комуникационния бизнес, че "ние не само знаем кой сте, ние също знаем къде сте". На въпрос за поверителността на информацията за клиентите той отговори, че компанията му дава "подобен тип данни само на правителствени служби" - почти същият отговор получих и от рецепциониста.
Когато напускам Китай, чувствам силно облекчение: избягах. У дома съм си на сигурно. Но усещането започва да избледнява, когато стигам на опашката пред митницата на летище JFK и виждам стотици посетители подредени, за да им се направи снимка и да им се сканират пръстите. На терминала някой ми подава брошура за "Пътувай лесно". Всичко, което трябва да направя е да дам да ми сканират пръстовите отпечатъци и ирисите на очите, и мога да получа карта за лесен достъп с биометричен чип, която ще ми позволи да се плъзна през проверките.
По късно проверявам: компанията, която предоставя технологията е L-1.
"
Източник: