Главната улица на кв.Църква

Ул.Димитър Благоев е главната улица на кв.Църква.

Тя е кръстена на Димитър Благоев Николов.

Той е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров.Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна репоблика.

Младежки години и начало на политическата дейност

Роден в село Загоричани.През 1871г. заминава за Цариград, където остава до 1874г.Там 2 години учи обущарски занаят ,а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев.Благоев продължава образованието си в Одрин (1874 - 1875г.) , Габрово (1875-1876г.) и Стара Загора (1876-1877г.) Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски. След 3 Март 1878г. за кратко работи в тютюнев склад в Свищов. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879-1880), а от 1881г. — в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници - една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886г. написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се противопоставя на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890г. се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа. 

Обединение със „съюзистите“

През 1894 г. „партистите“ — БСДП, и „съюзистите“ — БСДС, решават да се обединят в Българската работническа социалдемократическата партия в името на единодействието. Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксисти, водени от Благоев, и реформисти, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов. През 1897г. Благоев започва да издава сп."Ново време", което редактира почти до края на живота си. Заради марксистките публикации в него, Благоев отново е уволнен.През 1899 е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на „общоделците“ в БРСДП.Това допринася за окончателното разцепване на партията на две — БРСДП(тесни социалисти) и БРСДП(широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции.Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти.През 1910 води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал.През 1911-1915 г. е общински съветник в София.

Сближаване с болшевиките

Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905-1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. Това е ключовият момент в историята на партията и живота на Благоев — началото на силно сближаване с руските болшевики. Въпреки това сближаване, Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на изконно марксистки позиции — смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави и затова в България за момента не бива да се готви въстание. Не споделя схващането за работническо-селски съюз в името на революцията.

Дейност по време на войните

По време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по Македонския въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „Балканска федерация“. Лансира тази си идея при участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915 г.) балканска социалдемократическа конференция — срещи на социалдемократическите партии от Балканските. Започва да подкрепя идеите на македонизма.През 1913 отново е избран за народен представител. Като такъв, през 1914 гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната).

БКП (т.с.) и последни години

Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа.Под ръководството на Благоев, през 1919 БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия(Комунистическия)Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма.След Деветоюнският преврат от 1925, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС. Според източници от историографията при управлението на Родор Живков, Благоев подкрепя Септемврийското въстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Според съвременни изследователи той се противопоставя на въстанието, тъй като го смята за нецелесъобразно и зле подготвено.

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 в София